стабилиза̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
Грешни изписвания (15)
- стабелезатор
- стабелезатур
- стабелизатор
- стабелизатур
- стабилезатор
- стабилезатур
- стабилизатур
- стъбелезатор
- стъбелезатур
- стъбелизатор
- стъбелизатур
- стъбилезатор
- стъбилезатур
- стъбилизатор
- стъбилизатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ста-би-ли-за-тор | |
---|---|---|
непълен член | ста-би-ли-за-то-ра | |
пълен член | ста-би-ли-за-то-рът | |
мн.ч. | ста-би-ли-за-то-ри | |
членувано | ста-би-ли-за-то-ри-те | |
бройна форма | ста-би-ли-за-то-ра | |
звателна форма | — |