сръчкване

Речник на българския език

сръчкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сръч-к-ва-не
членувано сръч-к-ва-не-то
мн.ч. сръч-к-ва-ния
членувано сръч-к-ва-ни-я-та