срочнослужещ

Речник на българския език

1. срочнослужещ съществително име, мъжки род (тип 5) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • срочнослужешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сроч-нос-лу-жещ
непълен член сроч-нос-лу-же-щия
пълен член сроч-нос-лу-же-щи-ят
мн.ч. сроч-нос-лу-же-щи
членувано сроч-нос-лу-же-щи-те
бройна форма сроч-нос-лу-же-щи
звателна форма

2. срочнослужещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • срочнослужешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сроч-нос-лу-жещ
непълен член сроч-нос-лу-же-щия
пълен член сроч-нос-лу-же-щи-ят
ж. р. сроч-нос-лу-же-ща
членувано сроч-нос-лу-же-ща-та
ср. р. сроч-нос-лу-же-що
членувано сроч-нос-лу-же-що-то
мн. ч. сроч-нос-лу-же-щи
членувано сроч-нос-лу-же-щи-те