сродница

Речник на българския език

сро̀дница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. сро̀дници, ж. Жена сродник.

Грешни изписвания (3)

  • сроднеца
  • сроднецъ
  • сродницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. срод-ни-ца
членувано срод-ни-ца-та
мн.ч. срод-ни-ци
членувано срод-ни-ци-те
звателна форма срод-ни-це