срѝчка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. срѝчки, ж. Спец. Най-малкият произносителен звуков комплекс от думата, който се състои от една гласна със или без съгласни.
прил. срѝчков, срѝчкова, срѝчково, мн. срѝчкови. Сричкова граница.
прил. срѝчков, срѝчкова, срѝчково, мн. срѝчкови. Сричкова граница.
Грешни изписвания (1)
- сричкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | срич-ка | |
|---|---|---|
| членувано | срич-ка-та | |
| мн.ч. | срич-ки | |
| членувано | срич-ки-те | |
| звателна форма | — | |