срив

Речник на българския език

срив — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

срѝвът, срѝва, само ед., м.
1. Сриване, рухване в емоционален план. Претърпявам срив.
2. Разпадане, разрушаване на целостта, на структурата. Енергиен срив.

Грешни изписвания (1)

  • сриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. срив
непълен член сри-ва
пълен член сри-вът
мн.ч. сри-во-ве
членувано сри-во-ве-те
бройна форма сри-ва
звателна форма —

Връзки