сребърен

Речник на българския език

срѐбърен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сребърна, сребърно, мн. сребърни, прил.
1. Който е направен от сребро. Сребърни прибори. Сребърни обици.
2. В състава на който има сребро. Сребърни съединения.
3. Прен. Който е с цвят на сребро; сребрист. Сребърни кичури.
4. Прен. Който издава звук като при звънтене на сребро; чист, ясен, мелодичен. Сребърен глас.
Сребърна сватба. — Празнуване на 25-годишнината от сватбата.

Грешни изписвания (3)

  • сребарен
  • сребарин
  • сребърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сре-бъ-рен
непълен член сре-бър-ния
пълен член сре-бър-ни-ят
ж. р. сре-бър-на
членувано сре-бър-на-та
ср. р. сре-бър-но
членувано сре-бър-но-то
мн. ч. сре-бър-ни
членувано сре-бър-ни-те