срамниче

Речник на българския език

сра̀мниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. срамничета, ср. Разг. Последно парче в обща чиния, което всеки се притеснява да вземе.

Грешни изписвания (3)

  • срамнече
  • срамнечи
  • срамничи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. срам-ни-че
членувано срам-ни-че-то
мн.ч. срам-ни-че-та
членувано срам-ни-че-та-та