спътников

Речник на българския език

спътников прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • спътникоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спът-ни-ков
непълен член спът-ни-ко-вия
пълен член спът-ни-ко-ви-ят
ж. р. спът-ни-ко-ва
членувано спът-ни-ко-ва-та
ср. р. спът-ни-ко-во
членувано спът-ни-ко-во-то
мн. ч. спът-ни-ко-ви
членувано спът-ни-ко-ви-те