спринт
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
спринтът, спринта, мн. спринтове, (два) спринта, м.
1. Бягане на къси разстояния, при което скоростта е максимална.
2. Усилване на скоростта при бягане до възможния предел, което обикновено става в края на предвиденото разстояние. Финален спринт.прил. спринтов, спринтова, спринтово, мн. спринтови. Спринтова отсечка.
• Спринтови дисциплини. — Спец. Лекоатлетически дисциплини по бягане на къси разстояния с максимална скорост.
1. Бягане на къси разстояния, при което скоростта е максимална.
2. Усилване на скоростта при бягане до възможния предел, което обикновено става в края на предвиденото разстояние. Финален спринт.прил. спринтов, спринтова, спринтово, мн. спринтови. Спринтова отсечка.
• Спринтови дисциплини. — Спец. Лекоатлетически дисциплини по бягане на къси разстояния с максимална скорост.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спринт | |
|---|---|---|
| непълен член | сприн-та | |
| пълен член | сприн-тът | |
| мн.ч. | сприн-то-ве | |
| членувано | сприн-то-ве-те | |
| бройна форма | сприн-та | |
| звателна форма | — | |