спогодя

Речник на българския език

спогодя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

спогодиш, мин. св. спогодих, мин. прич. спогодил, св.вж. спогодявам.

Грешни изписвания (8)

  • спогодйа
  • спогодйъ
  • спогудйа
  • спогудйъ
  • спугодйа
  • спугодйъ
  • спугудйа
  • спугудйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спо-го-дя спо-го-дим
2 лице спо-го-диш спо-го-ди-те
3 лице спо-го-ди спо-го-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спо-го-дих спо-го-дих-ме
2 лице спо-го-ди спо-го-дих-те
3 лице спо-го-ди спо-го-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спо-го-дях спо-го-дях-ме
2 лице спо-го-де-ше спо-го-дях-те
3 лице спо-го-де-ше спо-го-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спогодил съм спогодила съм спогодило съм спогодили сме
2 лице спогодил си спогодила си спогодило си спогодили сте
3 лице спогодил е спогодила е спогодило е спогодили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спогодил бях спогодила бях спогодило бяхме спогодили
2 лице беше спогодил беше спогодила беше спогодило бяхте спогодили
3 лице беше спогодил беше спогодила беше спогодило бяха спогодили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще спогодя ще спогодим
2 лице ще спогодиш ще спогодите
3 лице ще спогоди ще спогодят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спогодил ще съм спогодила ще съм спогодило ще сме спогодили
2 лице ще си спогодил ще си спогодила ще си спогодило ще сте спогодили
3 лице ще е спогодил ще е спогодила ще е спогодило ще са спогодили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да спогодя щяхме да спогодим
2 лице щеше да спогодиш щяхте да спогодите
3 лице щеше да спогоди щяха да спогодят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спогодил щях да съм спогодила щях да съм спогодило щяхме да сме спогодили
2 лице щеше да си спогодил щеше да си спогодила щеше да си спогодило щяхте да сте спогодили
3 лице щеше да е спогодил щеше да е спогодила щеше да е спогодило щяха да са спогодили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спогодял съм спогодяла съм спогодяло съм спогодели сме
2 лице спогодял си спогодяла си спогодяло си спогодели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спогодил съм спогодила съм спогодило съм спогодили сме
2 лице спогодил си спогодила си спогодило си спогодили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спогодил била съм спогодила било съм спогодило били сме спогодили
2 лице бил си спогодил била си спогодила било си спогодило били сте спогодили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спогодя щяла съм да спогодя щяло съм да спогодя щели сме да спогодим
2 лице щял си да спогодиш щяла си да спогодиш щяло си да спогодиш щели сте да спогодите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спогодил щяла съм да съм спогодила щяло съм да съм спогодило щели сме да сме спогодили
2 лице щял си да си спогодил щяла си да си спогодила щяло си да си спогодило щели сте да сте спогодили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спогодил бих спогодила бих спогодило бихме спогодили
2 лице би спогодил би спогодила би спогодило бихте спогодили
3 лице би спогодил би спогодила би спогодило биха спогодили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спо-го-ди спо-го-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спо-го-ден
непълен член спо-го-де-ния
пълен член спо-го-де-ни-ят
женски род спо-го-де-на
членувано спо-го-де-на-та
среден род спо-го-де-но
членувано спо-го-де-но-то
множествено число спо-го-де-ни
членувано спо-го-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-го-дил
непълен член спо-го-ди-лия
пълен член спо-го-ди-ли-ят
женски род спо-го-ди-ла
членувано спо-го-ди-ла-та
среден род спо-го-ди-ло
членувано спо-го-ди-ло-то
множествено число спо-го-ди-ли
членувано спо-го-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-го-дял
женски род спо-го-дя-ла
среден род спо-го-дя-ло
множествено число спо-го-де-ли