спирт

Речник на българския език

спирт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

спиртът, спирта, само ед. м.
1. Спец. Органично съединение, което се получава от съдържащ захар или нишесте материал; етилов алкохол.
2. Разг. Алкохол.прил. спиртен, спиртна, спиртно, мн. спиртни. Спиртно производство. Спиртни напитки.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спирт
непълен член спир-та
пълен член спир-тът
мн.ч. спир-ти
членувано спир-ти-те
бройна форма спир-та
звателна форма