спирачен

Речник на българския език

спира̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

спирачна, спирачно, мн. спирачни, прил. Който се отнася до спиране или до спирачка. Спирачен път. Спирачна течност.

Грешни изписвания (3)

  • сперачен
  • сперачин
  • спирачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спи-ра-чен
непълен член спи-рач-ния
пълен член спи-рач-ни-ят
ж. р. спи-рач-на
членувано спи-рач-на-та
ср. р. спи-рач-но
членувано спи-рач-но-то
мн. ч. спи-рач-ни
членувано спи-рач-ни-те