спирач

Речник на българския език

спира̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сперач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спи-рач
непълен член спи-ра-ча
пълен член спи-ра-чът
мн.ч. спи-ра-чи
членувано спи-ра-чи-те
бройна форма спи-ра-чи
звателна форма спи-ра-чо