спирателен

Речник на българския език

спира̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

спирателна, спирателно, мн. спирателни, прил. Който е предназначен за спиране. Спирателен кран. Спирателен пост.

Грешни изписвания (7)

  • сперателен
  • сперателин
  • сператилен
  • сператилин
  • спирателин
  • спиратилен
  • спиратилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спи-ра-те-лен
непълен член спи-ра-тел-ния
пълен член спи-ра-тел-ни-ят
ж. р. спи-ра-тел-на
членувано спи-ра-тел-на-та
ср. р. спи-ра-тел-но
членувано спи-ра-тел-но-то
мн. ч. спи-ра-тел-ни
членувано спи-ра-тел-ни-те