спирала

Речник на българския език

1. спира̀ла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. спирали, ж.
1. Линия, която прави извивки една до друга или една над друга около една точка или ос.
2. Предмет с такава форма.прил. спирален, спирална, спирално, мн. спирални.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • сперала
  • спералъ
  • спиралъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спи-ра-ла
членувано спи-ра-ла-та
мн.ч. спи-ра-ли
членувано спи-ра-ли-те
звателна форма —

2. спирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спирала е производна форма на спирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. спирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спирала е производна форма на спирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. спирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

спирала е производна форма на спирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

5. спирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спирала е производна форма на спирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

Връзки