спикер

Речник на българския език

спѝкер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. спикери, м.
1. Говорител (по радио).
2. Коментатор на състезание, обикн. на футболен мач.

Грешни изписвания (1)

  • спикир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спи-кер
непълен член спи-ке-ра
пълен член спи-ке-рът
мн.ч. спи-ке-ри
членувано спи-ке-ри-те
бройна форма спи-ке-ра
звателна форма