спецпратеник

Речник на българския език

спецпратеник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спец-п-ра-те-ник
непълен член спец-п-ра-те-ни-ка
пълен член спец-п-ра-те-ни-кът
мн.ч. спец-п-ра-те-ни-ци
членувано спец-п-ра-те-ни-ци-те
бройна форма спец-п-ра-те-ни-ци
звателна форма спец-п-ра-те-ни-ко