спецобучение

Речник на българския език

спецобучение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-цо-бу-че-ние
членувано спе-цо-бу-че-ни-е-то
мн.ч. спе-цо-бу-че-ния
членувано спе-цо-бу-че-ни-я-та