специменче

Речник на българския език

специменче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ци-мен-че
членувано спе-ци-мен-че-то
мн.ч. спе-ци-мен-че-та
членувано спе-ци-мен-че-та-та