специмен

Речник на българския език

специмен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ци-мен
непълен член спе-ци-ме-на
пълен член спе-ци-ме-нът
мн.ч. спе-ци-ме-ни
членувано спе-ци-ме-ни-те
бройна форма спе-ци-ме-на
звателна форма