специалитетен

Речник на българския език

специалитетен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спе-ци-а-ли-те-тен
непълен член спе-ци-а-ли-тет-ния
пълен член спе-ци-а-ли-тет-ни-ят
ж. р. спе-ци-а-ли-тет-на
членувано спе-ци-а-ли-тет-на-та
ср. р. спе-ци-а-ли-тет-но
членувано спе-ци-а-ли-тет-но-то
мн. ч. спе-ци-а-ли-тет-ни
членувано спе-ци-а-ли-тет-ни-те