специализант

Речник на българския език

специализа̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • спецеалезант
  • спецеализант
  • спецеълезант
  • спецеълизант
  • специалезант
  • специълезант
  • специълизант
  • спицеалезант
  • спицеализант
  • спицеълезант
  • спицеълизант
  • спициалезант
  • спициализант
  • спициълезант
  • спициълизант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ци-а-ли-зант
непълен член спе-ци-а-ли-зан-та
пълен член спе-ци-а-ли-зан-тът
мн.ч. спе-ци-а-ли-зан-ти
членувано спе-ци-а-ли-зан-ти-те
бройна форма спе-ци-а-ли-зан-та
звателна форма