спецзакон

Речник на българския език

спецзакон съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спец-за-кон
непълен член спец-за-ко-на
пълен член спец-за-ко-нът
мн.ч. спец-за-ко-ни
членувано спец-за-ко-ни-те
бройна форма спец-за-ко-на
звателна форма