спесимен

Речник на българския език

спесимѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. спесимени, (два) спесимена, м.
1. Пробен предмет, мостра, образец.
2. Спец. В банковото дело — документ, който удостоверява подписите на лицата, които имат право да извършват парични операции по дадена сметка.

Грешни изписвания (3)

  • спесемен
  • списемен
  • списимен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-си-мен
непълен член спе-си-ме-на
пълен член спе-си-ме-нът
мн.ч. спе-си-ме-ни
членувано спе-си-ме-ни-те
бройна форма спе-си-ме-на
звателна форма