спекулант

Речник на българския език

спекула̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. спекуланти, м. Човек, който се занимава със спекула. Кризата е царството на спекулантите.прил. спекулантски, спекулантска, спекулантско, мн. спекулантски.

Грешни изписвания (3)

  • спеколант
  • спиколант
  • спикулант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ку-лант
непълен член спе-ку-лан-та
пълен член спе-ку-лан-тът
мн.ч. спе-ку-лан-ти
членувано спе-ку-лан-ти-те
бройна форма спе-ку-лан-ти
звателна форма спе-ку-лан-те