спалня

Речник на българския език

спа̀лня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. спални, ж.
1. Голямо легло, обикн. за двама души, или комплект от две легла, поставени под ъгъл.
2. Стая, предназначена и обзаведена за спане.

Грешни изписвания (1)

  • спалнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спал-ня
членувано спал-ня-та
мн.ч. спал-ни
членувано спал-ни-те
звателна форма