соя

Речник на българския език

1. со̀я — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Едногодишно маслодайно бобово растение с обли зърна, които се използват за храна, фураж, в промишлеността.прил. соев, соева, соево, мн. соеви.

Грешни изписвания (1)

  • соъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. соя
членувано со-я-та
мн.ч. сои
членувано со-и-те
звателна форма —

2. соя — ед. ч. непълен член

соя е производна форма на сой (ед. ч. непълен член).

3. соя — бройна форма

соя е производна форма на сой (бройна форма).

Връзки