софист

Речник на българския език

софѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. софисти, м.
1. ист. В древността — философ, привърженик на софистиката.
2. Човек, който си служи със софизми, за да преиначава истината.

Грешни изписвания (1)

  • суфист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-фист
непълен член со-фис-та
пълен член со-фис-тът
мн.ч. со-фис-ти
членувано со-фис-ти-те
бройна форма со-фис-та
звателна форма