сос

Речник на българския език

сос — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

сосът, соса, мн. сосове, (два) соса, м.
1. Рядка кашичка с подправки, приготвена като допълнение към сухо ядене. Доматен сос. Месо с бял сос.
2. Рядка кашичка — част от готвено ядене.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сос
непълен член со-са
пълен член со-сът
мн.ч. со-со-ве
членувано со-со-ве-те
бройна форма со-са
звателна форма —

Връзки