сортировач

Речник на българския език

сортирова̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сортеровач
  • сортерувач
  • сортирувач
  • суртеровач
  • суртерувач
  • суртировач
  • суртирувач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сор-ти-ро-вач
непълен член сор-ти-ро-ва-ча
пълен член сор-ти-ро-ва-чът
мн.ч. сор-ти-ро-ва-чи
членувано сор-ти-ро-ва-чи-те
бройна форма сор-ти-ро-ва-чи
звателна форма сор-ти-ро-ва-чо