сорго

Речник на българския език

со̀рго съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср. само ед. Род тревисти едногодишни или многогодишни растения за фураж или за технически нужди.

Грешни изписвания (1)

  • соргу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сор-го
членувано сор-го-то
мн.ч.
членувано