сопран

Речник на българския език

сопра̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сопрани, (два) сопрана, м.
1. Само ед. Най-високият певчески глас (при деца или при жени).
2. Прен. Певица с такъв глас.прил. сопранов, сопранова, сопраново, мн. сопранови.

Грешни изписвания (1)

  • супран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. соп-ран
непълен член соп-ра-на
пълен член соп-ра-нът
мн.ч. соп-ра-ни
членувано соп-ра-ни-те
бройна форма соп-ра-на
звателна форма