сополан

Речник на българския език

сопола̀н — съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. сополановци, м. Разг.
1. Човек, който има сополи на носа.
2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен човек.

Грешни изписвания (3)

  • сопулан
  • суполан
  • супулан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-по-лан
непълен член со-по-ла-на
пълен член со-по-ла-нът
мн.ч. со-по-ла-ни
членувано со-по-ла-ни-те
бройна форма со-по-ла-ни
звателна форма со-по-ла-не

Връзки