сопол

Речник на българския език

сопо̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сополи, (два) сопола, м. Разг. Слуз, която се отделя от носа. Когато съм хремав, ми текат сополите.

Грешни изписвания (1)

  • супол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-пол
непълен член со-по-ла
пълен член со-по-лът
мн.ч. со-по-ли
членувано со-по-ли-те
бройна форма со-по-ла
звателна форма —

Връзки