соно̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
сонорна, сонорно, мн. сонорни, прил. Спец. В езикознанието — за съгласен звук, при учленяване на който тонът преобладава над шума.
Грешни изписвания (3)
- сонорин
- сунорен
- сунорин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | со-но-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | со-нор-ния | ||
| пълен член | со-нор-ни-ят | ||
| ж. р. | со-нор-на | ||
| членувано | со-нор-на-та | ||
| ср. р. | со-нор-но | ||
| членувано | со-нор-но-то | ||
| мн. ч. | со-нор-ни | ||
| членувано | со-нор-ни-те | ||