сонатен

Речник на българския език

сона̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сонатин
  • сунатен
  • сунатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. со-на-тен
непълен член со-нат-ния
пълен член со-нат-ни-ят
ж. р. со-нат-на
членувано со-нат-на-та
ср. р. со-нат-но
членувано со-нат-но-то
мн. ч. со-нат-ни
членувано со-нат-ни-те