солфеж

Речник на българския език

солфѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Музикално упражнение за пеене по ноти, без текст и акомпанимент.
2. Учебна дисциплина за пеене по ноти от пръв поглед и музикални диктовки.

Грешни изписвания (2)

  • солфеш
  • сулфеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сол-феж
непълен член сол-фе-жа
пълен член сол-фе-жът
мн.ч. сол-фе-жи
членувано сол-фе-жи-те
бройна форма сол-фе-жа
звателна форма