сололюбив

Речник на българския език

сололюбив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сололюбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. со-ло-лю-бив
непълен член со-ло-лю-би-вия
пълен член со-ло-лю-би-ви-ят
ж. р. со-ло-лю-би-ва
членувано со-ло-лю-би-ва-та
ср. р. со-ло-лю-би-во
членувано со-ло-лю-би-во-то
мн. ч. со-ло-лю-би-ви
членувано со-ло-лю-би-ви-те