соло

Речник на българския език

1. со̀ло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Музикално произведение или негова част, предназначена за изпълнение от един певец, музикант, танцьор. Изпълнявам соло.
2. Самото такова изпълнение. прил. солов, солова, солово, мн. солови. Солово изпълнение.
• Соло съм. — Разг. Сам съм, без партньор, придружител. Тази вечер съм соло.

Грешни изписвания (1)

  • солу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-ло
членувано со-ло-то
мн.ч. со-ла
членувано со-ла-та

2. со̀ло — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • солу

Връзки