сокол

Речник на българския език

1. соко̀л съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. соколи, (два) сокола, м.
1. Дневна граблива птица с къса извита човка и силно зрение.
2. Прен. Силен, висок и смел млад мъж.

Грешни изписвания (1)

  • сукол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-кол
непълен член со-ко-ла
пълен член со-ко-лът
мн.ч. со-ко-ли
членувано со-ко-ли-те
бройна форма со-ко-ли
звателна форма со-ко-ле

2. Соко̀л географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Сукол