совалка

Речник на българския език

сова̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. совалки, ж.
1. Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане. Вкарвам совалката и я изваждам. Совалката лети между нишките на основата.
2. Част на шевна машина, в която се закрепва сърцето с навити конци.
3. Прен. Космически кораб за многократно излитане и кацане. Космическа совалка.
4. Прен. Многократно ходене и връщане някъде с цел уреждане на нещо, най-често на дипломатически въпрос. Започва дипломатическа совалка.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • совалкъ
  • сувалка
  • сувалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-вал-ка
членувано со-вал-ка-та
мн.ч. со-вал-ки
членувано со-вал-ки-те
звателна форма