соаре

Речник на българския език

соарѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. соарета, ср. Остар. Домашно събиране, увеселение. Правя соаре. Ходя по соарета.

Грешни изписвания (3)

  • соъре
  • суаре
  • суъре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-а-ре
членувано со-а-ре-то
мн.ч. со-а-ре-та
членувано со-а-ре-та-та