снощен

Речник на българския език

сно̀щен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

снощна, снощно, мн. снощни, прил. Който е от снощи или е станал снощи. Снощно веселие. Снощен дъжд. Снощна среща.

Грешни изписвания (2)

  • сноштен
  • снощин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сно-щен
непълен член снощ-ния
пълен член снощ-ни-ят
ж. р. снощ-на
членувано снощ-на-та
ср. р. снощ-но
членувано снощ-но-то
мн. ч. снощ-ни
членувано снощ-ни-те