снадка

Речник на българския език

сна̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. снадки, ж.
1. Парче, с което се снажда.
2. Мястото на снаждане.

Грешни изписвания (3)

  • снатка
  • снадкъ
  • снаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. снад-ка
членувано снад-ка-та
мн.ч. снад-ки
членувано снад-ки-те
звателна форма