снабдител

Речник на българския език

снабдѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

снабдителят, снабдителя, мн. снабдители, м. Лице, което се занимава с доставка на материали за предприятие, учреждение.

Грешни изписвания (3)

  • снабдитил
  • снъбдител
  • снъбдитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. снаб-ди-тел
непълен член снаб-ди-те-ля
пълен член снаб-ди-те-лят
мн.ч. снаб-ди-те-ли
членувано снаб-ди-те-ли-те
бройна форма снаб-ди-те-ли
звателна форма снаб-ди-те-лю