смъдя

Речник на българския език

смъдя̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

смъдиш, мин. св. смъдях, мин. прич. смъдял, несв.; Кого. Само в трето лице. Причинявам парене, остра болка, неприятен сърбеж.

Грешни изписвания (4)

  • смадйа
  • смадйъ
  • смъдйа
  • смъдйъ