смъдвам

Речник на българския език

смъ̀двам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

смъдваш, несв. и смъдна, св. Само в трето лице. Кого. Причинявам кратко жегване, смъдене. Раната ме смъдва.

Грешни изписвания (1)

  • смъдвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице смъд-вам смъд-ва-ме
2 лице смъд-ваш смъд-ва-те
3 лице смъд-ва смъд-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице смъд-вах смъд-вах-ме
2 лице смъд-ва смъд-вах-те
3 лице смъд-ва смъд-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице смъд-вах смъд-вах-ме
2 лице смъд-ва-ше смъд-вах-те
3 лице смъд-ва-ше смъд-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смъдвал съм смъдвала съм смъдвало съм смъдвали сме
2 лице смъдвал си смъдвала си смъдвало си смъдвали сте
3 лице смъдвал е смъдвала е смъдвало е смъдвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях смъдвал бях смъдвала бях смъдвало бяхме смъдвали
2 лице беше смъдвал беше смъдвала беше смъдвало бяхте смъдвали
3 лице беше смъдвал беше смъдвала беше смъдвало бяха смъдвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще смъдвам ще смъдваме
2 лице ще смъдваш ще смъдвате
3 лице ще смъдва ще смъдват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм смъдвал ще съм смъдвала ще съм смъдвало ще сме смъдвали
2 лице ще си смъдвал ще си смъдвала ще си смъдвало ще сте смъдвали
3 лице ще е смъдвал ще е смъдвала ще е смъдвало ще са смъдвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да смъдвам щяхме да смъдваме
2 лице щеше да смъдваш щяхте да смъдвате
3 лице щеше да смъдва щяха да смъдват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм смъдвал щях да съм смъдвала щях да съм смъдвало щяхме да сме смъдвали
2 лице щеше да си смъдвал щеше да си смъдвала щеше да си смъдвало щяхте да сте смъдвали
3 лице щеше да е смъдвал щеше да е смъдвала щеше да е смъдвало щяха да са смъдвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смъдвал съм смъдвала съм смъдвало съм смъдвали сме
2 лице смъдвал си смъдвала си смъдвало си смъдвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смъдвал съм смъдвала съм смъдвало съм смъдвали сме
2 лице смъдвал си смъдвала си смъдвало си смъдвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм смъдвал била съм смъдвала било съм смъдвало били сме смъдвали
2 лице бил си смъдвал била си смъдвала било си смъдвало били сте смъдвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да смъдвам щяла съм да смъдвам щяло съм да смъдвам щели сме да смъдваме
2 лице щял си да смъдваш щяла си да смъдваш щяло си да смъдваш щели сте да смъдвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм смъдвал щяла съм да съм смъдвала щяло съм да съм смъдвало щели сме да сме смъдвали
2 лице щял си да си смъдвал щяла си да си смъдвала щяло си да си смъдвало щели сте да сте смъдвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих смъдвал бих смъдвала бих смъдвало бихме смъдвали
2 лице би смъдвал би смъдвала би смъдвало бихте смъдвали
3 лице би смъдвал би смъдвала би смъдвало биха смъдвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смъд-вай смъд-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род смъд-ван
непълен член смъд-ва-ния
пълен член смъд-ва-ни-ят
женски род смъд-ва-на
членувано смъд-ва-на-та
среден род смъд-ва-но
членувано смъд-ва-но-то
множествено число смъд-ва-ни
членувано смъд-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род смъд-вал
непълен член смъд-ва-лия
пълен член смъд-ва-ли-ят
женски род смъд-ва-ла
членувано смъд-ва-ла-та
среден род смъд-ва-ло
членувано смъд-ва-ло-то
множествено число смъд-ва-ли
членувано смъд-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род смъд-вал
женски род смъд-ва-ла
среден род смъд-ва-ло
множествено число смъд-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род смъд-ващ
непълен член смъд-ва-щия
пълен член смъд-ва-щи-ят
женски род смъд-ва-ща
членувано смъд-ва-ща-та
среден род смъд-ва-що
членувано смъд-ва-що-то
множествено число смъд-ва-щи
членувано смъд-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

смъд-вай-ки