смотаняк

Речник на българския език

смотаня̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. смотаняци, м. Разг. Пренебр. Човек, който е смотан, който не може да се урежда, да се възползва от обстоятелствата.

Грешни изписвания (3)

  • смотъняк
  • смутаняк
  • смутъняк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смо-та-няк
непълен член смо-та-ня-ка
пълен член смо-та-ня-кът
мн.ч. смо-та-ня-ци
членувано смо-та-ня-ци-те
бройна форма смо-та-ня-ци
звателна форма смо-та-ня-ко