смог

Речник на българския език

смог — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

смогът, смога, само ед., м. Смес от дим, мъгла и прах в атмосферата над градовете. Над града има плътен смог.

Грешни изписвания (1)

  • смок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смог
непълен член смо-га
пълен член смо-гът
мн.ч. смо-го-ве
членувано смо-го-ве-те
бройна форма смо-га
звателна форма —

Връзки